ей така, като на шега, на ужким. като нежна революция.
(+ малинов крем)

but at least i'm trying

I got my feet on the street but I can't stop flying.
My head's in the clouds but at least I'm trying.
I'm out of control but im tied up tight.
Come in, come out tonight

There's a hole in the ground into which I'm falling.
So Godspeed to the sound of the pounding.
I'm all into the blinding light.
Come in, come out, come in, come out tonight

в крайна сметка, никога не знаеш какво те чака зад ъгъла.
но знам какво намерих по пътя към ъгъла - и се чудя колко точно и на кой бог да благодаря, че съм намерила една прекрасна девойка с гипсирана понастоящем ръка, която е все по-красива, колкото повече го осъзнава?
и как преди седем години се озовах в един клас с едно рошаво чудо, което не ме пусна и досега - дори когато от три останахме две?
а как с един скиталец ни делят повече от половината ми години, но в сърцето на музиката и свободата сме безсмъртни и двамата - so get in this fuckin' car, we got us a world to bleed, yeah!
защо бих могла да се влюбя в канелени устни и ванилов аромат в косите, докато изгарят в Нантер?
как споделям интуитивно открити истини и се опитвам да им построя логична рамка - а понякога успявам - и как искам всичките разговори на живо - докато се прибирам и ми подаряваш нея, прекрасната
и колко дни разговори за света сме пропуснали, сбивайки ги в двучасов телефонен такъв - но пречи ли това да те гледам като по-голям брат, дори неизговорен все още? : )
а за обичта няма значение формата - и среднощните дефиниции, казаното на глас с усмивка важи ако не винаги, то много дълго време.

междувременно новият оейзис е прекрасен, наистина - и сериозно не мога да го спра, понеже всяка следваща е по-красива. наздраве.

п.с. и понеже това място е изключително мое, използвам изключителното си право да пиша полезни само на мен глупости - заради удоволствието да ги прочета след месеци и да се смея дори повече, отколкото сега. маргарин.

R is for RAPE me, M is for MURDER me

(Казваше, че не можеш да го разбереш, ако не си момче/ мъж. Държа на мнението си, че не е вярно.)

Писах, говорих, мислих и срутвах философии. Научих, че нови такива със стари камъни не се строят, а основите задължително трябва да гръмнат поне веднъж-два пъти. Ако някой реши да ме пита какво точно имам предвид, нека има предвид, че тук нещата се случват по няколко едновременно, а когато притежаваш услужливо асоциативно съзнание и няколко алтернативни космоса на ръка разстояние, става още по-забъркано.
Обективно погледнато - днес няколко души през няколко часа ме усмихваха повече, отколкото заслужавам. Сега отивам да изпуша последната цигара и известно време няма да ги пипам. Утре не знам. За много време напред - дори да не те чуя с години, имаш всичката ми обич. (И това се отнася за всеки, който смята, че би могло да се отнася за него, въпреки че конкретна прекрасна ме накара да го напиша)
Необективно погледнато, както предпочитам - R is for RAPE me, M is for MURDER me.

Just enough

точно в тези вечери - след тези дни
съм само пулс във върха на пръстите
умерено задоволство от думи и действия
и тихо очакване
и хармония, такава, че нямам нужда да кажа всичко, което се процежда бавно из кръвоносната система
въпреки че мисля и имам да напиша или прошепна много неща на много хора
да допиша имейли и писма
да се обадя
да ида
но не сега, просто не сега
сега всички, за които мисля - които знаят
просто ги благославям
по всички пътища, на всеки стоп и влак
по пътя от и за бургас
пред всеки университет и във всяко легло със или без човек до тях
с музиката и съня благославям ги, макар да нямат никаква нужда - това е просто желание да отбележа присъствие в света
но сега и това го няма - леко потрак от клавиатура и вещи наоколо
а съм само стъпка към къщи
само въздишка на тъмно
и няколко случайни думи, кои да са
и може ли - винаги може да бъде по-наред.

welcome to england, he said, welcome to my world
you better bring your own sun, sweet girl
you gotta bring your own sun
don't you forget you should bring your own sun
just enough for everyone

всичката лудница

която мога да опиша в несвързани картини и отчасти смислен текст.

започва с един полу-джулай и много танци. мяркат се една силвия, един чавдар, един пешо и откъслеци от врани, една руса мария ми се мотае, друга висока мария, клас на гриша, а по-късно и той самия, едно нели, един поморийски мартин, друг черен мартин, дельо с бира и румен с китара, никси с trains и изненадващи съответствия в музикалните вкусове, виктор, моля ти се, дето го познавам от ванката и кой ли още не, но списъкът става прекалено голям, та споменавам само тия, които помня.
започва се в 9 и нещо вечерта, с елица и стоян и много танци. МНОГО. смис, наистина много и докато се чудя онова слънчево чудо със сравнително нормалната коса дали е онова слънчево чудо с къдравия гребен, то се обръща, усмихва се още по-широко и ебати прегръдката за здрасти, бас държа, че литнах на около половин метър над земята. : )
продължава се със сънрайз, а аз и мария се изтегляме за малко от предсценовото пространство, само за да се тръшнем до единия огън, до който са румен, николай и тип, с който се поздравяваме, но не му помня името. а освен тях там има и китара, а това в комбинация с румбата и нас, води само до едно 'поети. МОЛЯ ТЕ'. защо не, поети, а на мен ми дотежава ужасно, someone special, carnival of rust, пуша и плача без дори да знам защо, но всичко тежко бива изтръскано на пясъка за не повече от пет минути, а после не мога, наистина ми трябва нещо живително и тичам отново към сцената, а там вече има сънрайз и кен хенсли, ще рече изтъркани до безкрай кавъри, но приятен блус и тогава с русото миме и поморийския марто си разкачваме костите от танци, междувременно вече съм стигнала степента на сгорещяване, когато не просто се обръщам, а се обръщам и пръскам вода, дори не знаех, че имам толкова много в тялото. и толкова не съм смяла от... много време?
july morning в 12:20 вечерта, а аз се дръпвам по плажа и по тъмното, докато накрая просто се обръщам към светлината и човешкото, докато накрая разбирам, че не мога да скитам там сама.
после отделни сблъсквания и намирания с хора, дельо изскача с двулитровка и 'алекс, пи ли?' 'не' 'дръж тогава' 'защо?' 'ми да пиеш!' и разни хаотично случващи се неща, докато не се добера до леглото, не хвърля багажа и дрехите на терасата и не се оплета в пясъчни чаршафи.

но ден и малко по-късно тръгваме за Каварна! автогара, тошко уъркшоповски, черен марто и миленски, одрямваме се. два часа по-късно звъня на къдравото да й кажа, че ще пристигнем скоро, но чувам само 'афъфъфъ' и получавам смс 'вземете си такси за раковска 35 и идвайте, че сме леш. ако по пътя намерите витамин ц, сте златни' и аз се потрисвам, недоумявайки какво трябва да са си причинили предната вечер, че дори АНИТО да е леш. Анито, която спи по два часа на нощ. Изрод о.0
Уотевър, в маршрутката за Каварна откривам сърцетупа си за следващия един час и си давам сметка, че искам в рая да живея на място, пълно с дългокоси роукенролизирани типове. Които ми отговарят на усмивката, без да чувам коментари от спътниците си, мерси предварително.
след не много време, вървейки по ебати крайната улица, виждаме стас да я пресича и да влиза в нещо жълто. 'я, стаската отива до магазина!'. влизаме в магазина. магазинът е квартира, два стаи, шест легла, като едното е временна сушилня, на едно спи васо, мария и анито се мотаят в кухнята, а стас и дельо пускат коментари относно палачинките. аз и тошко си присвояваме две легла и си изключвам телефона. не, хора, не искам да ви виждам, спи ми се. вдигам се със зор към пет, осеферваме се малко по малко и в лек тръс към стадиона. Стадиона, човек! по пътя хора с камуфлажни гащи, черни тениски (неизменните Меноуар... няма как, въздъхвам наум и си припомням, че все пак текстът на Pleasure Slave е забавен) отвън бира и кебапчета, че как! гладното метъл трябва да се нахрани.
Вътре - хора, налягали по тревата, пак бира, но без храна, откриваме Гришата и Тедо, който загубвам след съвсем малко, псувам Лили наум, че телефонът й е изключен и вероятно номерът сменен, но не е като да се изненадвам, а се оказва, че Теди ще дойде чак към 8. Междувременно намирам Ачо, Ники, Боби и Милс и им се радвам. : ) Успявам да докопам и Росен от Казанлък, докато се запознавам с другата ръка с... айде ся, помня само къдравата коса и че беше на 23. Навсякъде е :D
Концертът - прекрасен. Не, наистина. Нещо, подобно на репортаж, има в rawka. А сега, още по-необективно, ще кажа ГАРДИЪН, КОПЕЛЕ, ВЛЮБИХ СЕ. Някой неразбрал? Защото са прекрасни, защото са искрени, музиката им е просто красива - не отвратителен блъскащ в мозъка трип, просто тежка и приказна. Изкрещях си всяка молекула кислород в тялото, после колената ми дори не успяха да се сгънат, а просто ме срутиха на тревата, но това стана три часа и половина по-късно от времето, за което говоря сега. В него просто скачах нагоре-надолу, Стас ме помоли да не почвам пого, втф?!, а аз си драх гърлото на малкото текстове, които знам. Между тях и Скорпиънс пуснаха, ха, познай, Киряков, какво - Warrant и Cinderella и се смях с глас, ама много с глас. Десет и половина, милите ми пенсии излизат, ебала съм ви майката на всички, дето обясняват как Скорпиънс имали само балади - е, единствените балади, изкарани на тоя концерт, бяха Send Me An Angel, Holiday и Still Loving You на биса. Бях на ръба на припадъка по едно време, но... 3,2,1, are you ready? и как да припаднеш в такъв момент? Затова изстисквам още малко сили незнайно откъде, скачам и крещя, до мене къдравото, васо, миленски, гриша и мимс, непознати, които и те мятат де що намерят, било коса, било ръце, но пазят, винаги пазят момичетата наоколо! Съвсем режисирано си извикваме един бис, гореспоменатата Still Loving You и е хубаво да имаш нечия прегръдка, докато я пееш, дори когато служи предимно, за да не се строполите и двамата от умора.
След още мъничко се стоварваме по тревата, докато чакаме тълпата да се разнесе малко по малко, поглеждам си телефона и изкрещявам от, звъня на Иво и му стоварвам една доза тийн рок ентусиазъм, после се изтрепвам да търся нещо за пиене, което да не е алкохол и успявам!
Квартира, смътни планове, такси, плаж или по-скоро подобие на такъв, три камъка и две шепи пясък, докато с миленски и дельо не се приберем и не заварим стас и тошко заспали като ангелченца, не поседим сутрешно пред магазина, което би родило какви ли не чудовища, но решавам да не му позволя и да си легна с пълното съзнание, че ще спя има -няма два часа и то на светло, втф? но за огромна изненада, се събуждам дори преди будилника и то в тиха кватира, имам спомен за едно анино и мило 'тихо, тихо, нека ги оставим да спят', но сега е празно, като изключим стас на леглото до моето и дельо в другата стая, един бърз душ и няколко сутрешни хубави слънчеви минути. оказва се, че другите са отишли на кафето до Лувъра.
Е, събираме багаж и минаваме да ги прегърнем за чао, а оттам такси, храна, автобус, със стаската си спим взаимно по раменете и съм неадекватна повече отвсякога. боли тъпо и е чудесно.
valhalla - deliverance.
(всъщност саундтракът в момента е акустично еp на alice in chains, услужливо пробутано ми от Росен, но айде да не издребняваме. valhalla - deliverance и само ако си го пял почти просълзен, знаеш.)